Православната църква празнува Свети Дух
Празникът е обвързван по смисъл с честването на Петдесетница и се отбелязва в понеделник. На този ден църквата популяризира Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно Божеско достолепие. Това са и последните празници от Великденския цикъл.
Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Неговият виртуален облик е гълъбът.
Народът ни назовава празника Духовден. Съществува и поверие, че на този ден Бог прибира душите на умрелите.
По самодейност на македонските бежанци в София, Свети Дух става ден на Македония и падналите за свободата ѝ. Между международните войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия събиращи както елитът на македонските българи, по този начин и бежанците, прокудени от родните им домове.
Днешният ден е и празник на град Ямбол. Той се празнува за първи път през 1936 година с " Гостоприемна седмица " (17 - 24 май с. г.). През 1993 година във връзка честването на 1700 години от споменаването с писмен източник на името на града (293 г.) се възвръща по концепция на кмета Апостол Петров и с Решение на Общинския съвет.
Тази година празникът съответствува с Деня на българската култура и култура и на славянската книжовност и със 140-годишнината от основаването на общината.
На днешния ден и други български градове честват. Това са: Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Елин Пелин, Кубрат, Монтана, Тополовград, Чепеларе, Царево.
Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Неговият виртуален облик е гълъбът.
Народът ни назовава празника Духовден. Съществува и поверие, че на този ден Бог прибира душите на умрелите.
По самодейност на македонските бежанци в София, Свети Дух става ден на Македония и падналите за свободата ѝ. Между международните войни Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия събиращи както елитът на македонските българи, по този начин и бежанците, прокудени от родните им домове.
Днешният ден е и празник на град Ямбол. Той се празнува за първи път през 1936 година с " Гостоприемна седмица " (17 - 24 май с. г.). През 1993 година във връзка честването на 1700 години от споменаването с писмен източник на името на града (293 г.) се възвръща по концепция на кмета Апостол Петров и с Решение на Общинския съвет.
Тази година празникът съответствува с Деня на българската култура и култура и на славянската книжовност и със 140-годишнината от основаването на общината.
На днешния ден и други български градове честват. Това са: Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Елин Пелин, Кубрат, Монтана, Тополовград, Чепеларе, Царево.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ